Теоретични сведения за психомоторните упражнения
| Site: | RCA Software Online Learning System |
| Course: | Използване на психомоторно обучение и RCA софтуер |
| Book: | Теоретични сведения за психомоторните упражнения |
| Printed by: | Guest user |
| Date: | Tuesday, 28 July 2026, 4:51 PM |
Description
|
Процесът на психомоторно реобучение и неговите елементи
|
|
|
Процес на прихомоторно реобучение |
компоненти |
|
Осъзнаване на тялото |
• Знание за частите на тялото • Знание за това какво могат да правят частите на тялото • Знание за това как се движат частите на тялото по смислен начин |
|
Осъзнаване на пространството |
• Субективно пространство • Обективно пространство • Общо пространство |
|
Осъзнаване на посоката |
• Латерализация • Посоки |
|
Осъзнаване на времето |
• Синхронизация • Времеви ред и поредност • Ритъм |
1. Теоретични сведения за психомоторните упражнения
Има три начина за телесно себеизразяване: функционалното тяло, което е основа за движението, тялото в дейността, което извършва волевите движения и инструменталното тяло, което осигурява взаимодействието със средата. Несъмнено, способността на тялото за себеизявяване включва перцептивно-моторните способности. Способностите за перцептивно-моторна преработка се назовават по много различни начини. Прието е, че развитието и усъвършенстването на пространствените и времевите представи на детето имат най-тясна връзка с перцетивното и моторното развитие. По тази причина, перцептивните и моторните умения са сред най-важните елементи за детското развитие.
2. Осъзнаване на тялото
Осъзнаване на тялото: Често се обяснява със схема и снимка на тялото. Всеки от тези концепти позволява на детето да направи ясно разграничение между частите на тялото. Децата научават повече за техните тела чрез различни дейности. Те научават какво могат да правят с телата си. Първо децата опознават частите на тялото си, после научават какво могат да правят те и най-накрая откриват как телата им изпълняват действия. Детето започва да изучава частите на тялото си още преди 1-годишна възраст. След това детето осъзнава частите на тялото си във връзка с външни фактори. След 2-годишна възраст се появява ориентацията на тялото в пространството. В процеса по осъзнаване на тялото и развитие на соматогнозиса, образа и схемата на тялото също имат важно място. Схемата на тялото се отнася до интернализиран образ на тялото и степента, до която той съответства на реалността. Самоперцепцията за ръст, тегло, форма и индивидуални характеристики ни позволява да се сравняваме с другите. Осъзнаването на тялото позволява на детето да организира пространството и времето си. Осъзнаването на тялото може да се постигне чрез игри и упражнения, защото играта е водещата дейност на децата.
3. Осъзнаване на пространството
Осъзнаване на пространството: Това е способността да се разпознаваме в пространството. Пространствената осъзнатост е свързана с телесната осъзнатост. Първо човек получава перцептивни сигнали какъв обем заема тялото му, след това се научава да управлява ефективно тялото си в средата. Пространствената ориентация е свързана с движението. Зрението позволява на детето да предвиди позицията на обектите, разстоянието до тях и разположението им в пространството. Така движението става фундаментален концепт за перцептивно-моторната преработка. Осъзнаването на пространството има два фактора: субективно и обективно пространство. В субективното пространство предметите в средата се разполагат и определят спрямо мястото на детето в пространството, спрямо перцепцията на неговата телесна позиция. В обективното пространство предметите се разполагат независимо от собствената позиция в пространството. Така децата могат да правят проекция на собственото си тяло във външно пространство. Пространствената ориентация е ключов елемент от адаптацията на децата към училищните дейности.
4. Осъзнаване на посоките
Осъзнаване на посоките: Позволява на детето да придаде измерност на обектите в пространството. Развива се чрез дейности, които включват понятия като долу-горе, пред-зад, надолу-нагоре, отвътре-отвън, ляво-дясно. Латерализацията е осъзнаването или усещането, свързано с различните измерения на тялото като позиция и посока. Посоката и насочеността на тялото е външна рефлексия на латералността. В насочеността на обектите се придава измерност. Това е съществен компонент на способността за четене. Деца, които не могат напълно да осъзнават посоките и измерността, могат да объркват сходни букви от азбуката. Например това, което разграничава буквите b, d, p, q е различната посока на тяхните ченгелчета. Ако насочеността не е развита, на детето ще му е много трудно да различи тези букви една от друга. Или, детето може да започне да чете думите изцяло наобратно. Изграждането на осъзнаването на посоките и насочеността е развитиен процес, основан едновременно на съзряването и на опита. Адекватно развитото осъзнаване на посоките е важно подготвително умение, необходимо за успех с четенето, а движението е един от начините, чрез които този важен психомоторен концепт може да бъде развит.
5. Осъзнаване на времето
Осъзнаване на времето: То е силно свързано с осъзнаването на пространството. Осъзнаването на времето се свързва с формиране на адекватна времева ориентация у децата, който процес протича паралелно с възприемането на думите за означаване на различни времеви интервали. Ритъмът е най-фундаменталният начин за развитие на стабилна времева перцепция и предполага повторение на свързани събития, формиращи стабилни и разпознаваеми модели. Детето започва да осмисля и да различава бързи и бавни стъпки, дълги и кратки периоди, равномерни и неравномерни ритми. Особено значение има ориентацията в редуващи се събития като ежедневни ритми (сутрин, обед, вечер), дните от седмицата, сезоните. Осъзнаването на времето означава също развитие на чувство за синхрон на тялото, основано на координираното взаимодействие на моторните и сензорните системи. Всичко, което правим, съдържа времеви елемент - има начало и край и измерим интервал между тях. Затова е важно децата да се научат ефикасно да работят във времето и пространството.